Някога, когато бяхме още деца, се възхищавахме на величествените плюшени завеси в хола на баба. Те, в цвят бордо, гордо извисяващи се над смаяните ни погледи, оставиха своя мек отпечатък в спомените.
Тогава не знаехме, че кадифето се е родило в Далечния изток (221–206 г. пр. н. е.), за да преживее по-късно апогея си в Османската Империя, Персия, Индия, достигайки с бляскав замах до Франция и Италия, където майсторите тъкачи сътворяват чудеса. Не бяхме информирани и относно неговите разновидности (многофункционалната текстура на плата е наистина впечатляваща). Може би, наблюдавайки го внимателно, подсъзнателно усещахме, че някога кадифето е било достъпно само за определен кръг от хора с благородно потекло. Припомняме – във филма „Отнесени от вихъра” (1939 г.) неповторимата Скарлет О’Хара създава емблематичен образ, облечена в зашеметяващо червено кадифе, което в случая е израз на непокорната любов и ярката страст.
Днес обаче свободно се докосваме до това произведение на изкуството, не се налага във вените ни да тече „синя кръв“, за да се чувстваме достойни. Кадифето е достъпно и все така нежно, приятно на допир, галещо нашата кожа и чуждите погледи.
Истината е, че velvet отново завладява страниците на модните списания (или никога не си е тръгвало оттам), сякаш с него официално посрещаме по-студените месеци. И как да бъде иначе, все пак кадифето подхожда на всеки гардероб, включително и на твоя.
Трудно е да се изброят всички причини защо е must have, но все пак ще споменем, че подчертава индивидуалността и личния стил. А формите… Те са разнообразни – панталони, поли, рокли, бузи, палта, чанти и др., изработката им често е изпълнена с живописна фантазия и се предлагат във всички цветове, които харесваш.
,,Красиви сме в джинсите от кадифе…“, пише в едно от своите произведения легендарната поетеса Петя Дубарова. Това ни напомня – коприненият velvet е приложим за различни моменти от ежедневието, безусловно подходящ при официални поводи и същевременно смирено непретенциозен, когато сме някъде там, с приятели, без етикети.
Пролича ни, че обожаваме кадифето, накратко – обяснението ни в любов към него, звучи така: „Докато небето се подготвя да се предаде на нощта, бавно обува своите пантофи от кадифе и потъва в очакване на залеза“.
